Популярни Термини

Списък на някои от популярните термини използвани в стоматологичната практика.


абсцес – кухина, изпълнена с гнойна материя, оградена със здрава обвивка. Абсцес на зъб е болезнена инфекция в корена на зъба или между венеца и зъба.

алергия – състояние на свръхчувствителност, причинена от контакт с определен алерген, който може да е от хранителен, медикаментозен, растителен, животински или контактен произход.

анестезия – упойка, обезболяване – временно и обратимо състояние на изключване на сетивността (на част или на целия организъм), без или със загуба на съзнанието, предизвикано от анестетици. Различават се обща анестезия (инхалаторна, венозна) и местна анестезия (спинална, епидурална, сакрална).

анестетик – обезчувствяващо, обезболяващо лекарствено средст­во

атрофия – намаляване обема и размерите на органите, в резултат на което намалява /понижава/ тяхното функциониране. Атрофията може да бъде физиологична и патологична

афта – афтите се появяват внезапно като белезникави налепчета по вътрешната страна на устните, бузите, езика, небцето, венците. Те са на големина до лещено зърно върху силно зачервена и оточна лигавица и имат кръгловата форма. Нерядко те се разпространяват и по гълтача, хранопрово да и половите органи. Регионерните лимфни възли са увеличени брекети – ортодонтски устройства, които се използват да се оправи и/или да се промени позицията на зъбите гангрена – вид некроза на тъканите в резултат на тяхното нарушено кръвоснабдяване.

гингивит – възпалението на венците – (Гингивит) протича с поява на тъканна течност /ексудат/, увреждане на тъканите /алтерация/ и разрастване /профирация/. Гингивитът бива първичен, когато възниква под въздействието на локални фактори /инфекциозни, термични, химични и др./ и вторичен, когато представлява признак за общо заболяване.

гранулом – възловидно струпване на възпалителни клетки. дистрофия – нарушено хранене на тъканите и органите.

екстирпация – отстраняване на нерв на зъб или на самия зъб. Изкореняване, изтръгване, отстраняване.

екстракция – оперативно отстраняване, извличане. Изваждане /отстраняване/ на зъб.

ендодонтия – ендодонтското лечение, наричано още от стоматолозите „кореново лечение“, е лечение на зъбната пулпа.

ендодонтско лечение – ендодонтското лечение, наричано още от стоматолозите „кореново лечение“, е лечение на зъбната пулпа.

зъбен камък – зъбният камък е минерализирана зъбна плака. Когато плаката е в малко количество в началото на образуването и, тя е безцветна и невидима за окото. Сам по себе си той не е патогенен, но неговата грапава повърхност е идеално място за ретенция на патогенни микроорганизми. Според локализацията си се дели на : – надвенечен ( супрагингивален ) – подвенечен ( субгингивален )

зъбна корона – зъбната корона служи за възстановяване формата, функцията и естетиката на зъба. Както мостовете, така и короните могат да изработят от метал с пластмасово покритие, металокерамика или изцяло от керамика. Тя е средство на протетичната стоматология. Използват се при силно разрушени зъби, при зъби засегнати от множествен кариес, както и при умъртвени зъби.

зъбна пулпа – зъбната пулпа е в централната част на зъба, изпълнена с мека съединителна тъкан. Тази тъкан съдържа кръвоносни съдове и нерви, които навлизат в зъба от дупката на върха на корена. Пулпата може да се нарича и “нервът” на зъба

импланти – зъбният имплант е чуждо за организма тяло, изработено от алопластичен материал, което по хирургичен път се поставя /присажда/ в челюстните кости и замества липсващите зъби /по-точно корена/, като служи за опора за направа на зъбни протези.

имплантология – присаждане на чужди тела в устната кухина. Използува хирургично-ортопедични методи за лечение на дефекти на зъбните редици и обеззъбени челюсти посредством имплантати-протези. Използуват се главно три вида имплантати: Вътрекостни /изкуствени зъби и корени – винтови, игловидни и листовидни/; Субпериостални – под костната обвивка; Имплантати за възстановяване на загубени тъкани или за корекция на протезното поле.

кавитет – кухина, вдлъбнатина. Малките кухини може да не причинят болка, и може да бъдат незабелязани от пациента. Големите кухини могат да събират храна и вътрешната страна на засегнатия зъб може да стане раздразнителна от бактериални токсини, храни, които са студени, горещи, кисело или сладко – причинява зъбобол. Ако не се вземат мерки – причинява кариес.

кариес – зъбният кариес е процес на разрушаване на зъбите. Това става чрез извличане на минералите от зъба. Причинява се от бактериите в плаката и киселините, които те произвеждат-постепенно зъбната структура става крехка, появява се кухина и се образува кариес. Нелекуван кариеса може да достигне до нерва на зъба – така наречния пулпит. Кариеса се лекува по следния начин – меката (инфектирана част) се отстранява и ако няма опасност за нерва се поставя пломбата (обтурация).

лигавица – лигавицата или мукоза (лат. mucosa) е обвивката на голяма част на вътрешните органи от дихателната, пикочно-половата, храносмилателната системи. Тя е слизеста на пипане откъдето произлиза името и.

лицево-челюстен хирург – лицево-челюстен хирург – дентален лекар, специализиран в изваждане на зъби, лечение абцеси, травми, по-големи интервенции и операции.

метаплазия – процес на превръщане на една тъкан в друга, сродна на първата – защитно-приспособителен процес, с който организма реагира на променените условия на съществуване в областта на отделните тъкани и органи.

мукоза – лигавицата или мукоза (лат. mucosa) е обвивката на голяма част на вътрешните органи от дихателната, пикочно-половата, храносмилателната системи. Тя е слизеста на пипане откъдето произлиза името и.

обтурация – затваряне, закриване, запушване (на съдове, канали, кухи органи, кухини).

ортодонт – ортодонт е стоматолог специалист – специализиран в подреждане на зъбните редици /изправяне на зъбите/ най-често при децата, посредством брекети и други методи.

ортодонтия – ртодонтията е клон на стоматологията, която е специализирана в диагностициране, профилактика и лечение на зъбните и лицевите нередности. Техническият термин за тези проблеми е “malocclusion”, което означава “лоша захапка”

ортопед – ортопед – дентален лекар, специализиран във възстановяване чрез различни конструкции на липсващи или повредени зъби

остеотомия – апикална остеотомия – лека операция за премахване на грануломи, малки и големи кисти

пародонтит – пародонтитът е инфекциозно възпалително заболяване на зъбодържащия апарат, което може да доведе до болка, разклащане и загуба на зъбите. Известно е и под наименованието пародонтоза. Най-често причини за пародонтит са продължителни травматични фактори: обилно натрупан зъбен камък, неправилно изработени пломби, коронки, мостове и други протези, нарушения на контакта между зъбите, неправилно положение на зъбите /малпозиция/ и други. При такива състояния се създава възможност за травмиране на пародонта от храната, навлязла в междузъбното пространство. Лечението на парондотита се провежда от стоматолог.

пародонтоза – заболяване на околозъбните тъкани. Пародонтозата е заболяване на опорно-държащия апарат на зъбите. Болестният процес обикновено започва с възпаление на венечния ръб. Той се отлепва от зъбите и се оформят така наречените джобове. В тях се образуват микроорганизми, зъбен камък, хранителни и кръвни отпадъци. Те инфектират тъканта и поддържат непрекъснато възпалителен процес. По-късно инфекцията прониква в дълбочина, като засяга костта, която се намира отдолу. Получават се костни джобове. Зъбите се оголват, стават чувствителни към температурни и други дразнения. Болният усеща неприятен вкус в устата и има неприятен дъх. Зъбите, изгубили своята опора, започват да се клатят и да падат.

пародонтолог – пародонтолог – дентален лекар специализиран в лечението на венците

пулпа – зъбната пулпа е в централната част на зъба, изпълнена с мека съединителна тъкан. Тази тъкан съдържа кръвоносни съдове и нерви, които навлизат в зъба от дупката на върха на корена. Пулпата може да се нарича и “нервът” на зъба

пункция – пробождане с игла в стената на даден орган с цел изваждане на течност.

сиалоаденит – възпалително заболяване на слюнчените жлези. Той се причинява от различни бактерии, вируси, по-рядко от гъбички. Предаването на инфекцията става по кръвен, лимфен път или по съседство. Болестната картина се характеризира с по дуване в областта на възпалената слюнчена жлеза, придружено с болка,особено при дъвкане. Подуването е едностранно, като обхваща и околната тъкан. Кожата около заболялата жлеза е зачервена и опъната. Лечението на сиалоаденита се провежда от лекари – специалисти /стоматолог и УНГ/.

стоматит – стоматитът представлява възпалително дистрофично заболяване на устната лигавица. Когато то засяга само отделни участъци, се нарича съответно гингивит /възпаление на венците/, глосит /възпаление на езика/. При едновременно засягане на лигавицата и кожата – дерматостоматит. Стоматитът се характеризира с класическите признаци на възпалението: подуване, зачервяване, затопляне, болка и нарушена функция /затруднено дъвчене, затруднен говор, загуба на вкуса/. Възпалителният процес протича остро и хронично с язвени, некротични и други увреждания, подуване на устните, бузите и езика.

терапевт – терапевт – дентален лекар, специализиран основно в лечението на зъби – кариеси, пулпити и т.н.

упойка (анестезия) – обезболяване – временно и обратимо състояние на изключване на сетивността (на част или на целия организъм), без или със загуба на съзнанието, предизвикано от анестетици. Различават се обща анестезия (инхалаторна, венозна) и местна анестезия (спинална, епидурална, сакрална).

фасети – фасетите представляват тънки покрития от порцелан, които се използват за коригиране на дефектите в зъбните редици. Фасети се използват и при множествен кариес, оцветени зъби и др. Те са средство на естетичната стоматология.

хирург (стоматолог хирург, зъбен хирург) – дентален лекар, специализиран в изваждане на зъби, лечение на абсцес, травми и др.