Презервация на алвеолата и алвеоларната кост. Аугментация на алвеоларната кост и костно-имплантологичното поле.
Много често след като му е изваден зъб или повече такива, пациентът решава да си постави имплант/и, но се оказва, че наличната кост е недостатъчна. Ако след изваждането на зъба/ите, обаче е направена презервация на алвеолата /костния отвор, в който е бил зъба/ с костно заместващи биологични материали, то тогава резорбцията на костта ще е от 50-80% по-малка и шансовете за имплантологично лечение много по-големи. Презервацията /защита, превенция/ условно казано представлява слагане на костно заместителни материали в костната рана, като се покриват с био-активни мембрани от венеца на пациента с шевове. Ако не са налични достатъчно меки тъкани, има специални мембрани, които могат частично да останат непокрити от венец. Организмът използва тези костно заместителни материали, за да синтезира нова кост, като по този начин многократно се намаляват процесите на костна резорбция, които са теоретично неизбежни при костна рана.
Има случаи на “оголени” импланти, те също са индикирани за полагане на биологични /фиброзни и т.н./ мембрани с или без добавянето на косто-заместителни материали.
Много често пациентите получават диагноза гингивална рецесия /отдръпване на венеца около един или няколко зъба/, единична или множествена. Ето как с мембрани може да се реши този проблем:
Често в задните обеззъбени сегменти на горната челюст костта е много недостатъчна за имплантиране /наличие на тънка костна стена между синуса и устната кухина/. Тогава се налага операцията синус лифтинг, за да се създаде костна структура достатъчна за полагане на имплантите.
Аугментацията /увеличаване/, за разлика от резервацията /запазване/, се налага когато костния гребен е прекалено резорбиран и при полагането на импланти, те или на дължина ще засегнат структури /артерии,нерви,синуси../ или на широчина в горния си край ще са видими. Тогава се налага да се добави костно заместителна маса, да се изчака около 6 месеца минимум тя да се остеоитегрира и да се пристъпи към имплантологията.
Все по-често и на все по-млада възраст се диагностицират пациенти с различни форми на периодонтални заболявания.
При силно напредналите форми, се налага често /след безупречното почистване на над и подвенечния зъбен камък, кюретаж на възпалените костна и венечни тъкани/ да се поставят костно заместителни материали. Целта е разбира се да се намали скоростта на напредване на процесите и евентуално тяхното спиране почти на едно разумно ниво и отлагането максимално на момента с екстракцията на зъби.